Болестта е “биологично” явление, поразяваща тялото. Каквато е тя при животните. При човека обаче, приема “духовен” характер – протичането й се влияе от цялостната съпротива, която може да й окаже човекът не като “биологичен обект”, а като личност, в която водещи са духовните начала.

Телесната съпротива срещу болестта се преосмисля от духовните “мощности” на индивида, от неговата духовна сила, от мисълта, волята и характера. Намесата на духа в борбата е решаваща.

При случай на заболяване, когато се подема борба срещу болестта с лекарства, билки, в определен план или ред, решаващо е състоянието на духа – вътрешната духовна нагласа за съпротивление, за победа.

Билките сами по себе си не въздействат, болестта не е “химическа реакция”. Лекуването е сложен процес на цялостно взаимодействие между тяло и дух в съприкосновение с болестта suivez ce lien.
Ако духът не е здрав и няма воля да надмогне болестта, никакви лекарства не помагат. Трябва да се излекува духът, да се мобилизират неговите сили и да се “хвърлят” срещу болестта.

Онези, които разглеждат болестта като вид сложна химическа реакция в организма, “разбълникан” от причинителите на заболяването, гледат опростенчески на нещата.

Болестта не е химия, а философия. Лекуването не е “гълтане” на таблетки или пиене на билки, а мъдро преосмисляне на случилото се с цел да бъде победено. Това изисква преди всичко възмогване на духа. В края на краищата оздравява онзи, който истински желае да оздравее.

Из „Живейте сто години“
Завещано от Петър Димков